Хищници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се отнася за разред Carnivora. За ловуващите животни вижте статията „Хищник“.

Хищници
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
подклас:Живородни бозайници (Theria)
инфраклас:Плацентни (Placentalia)
магнразред:Boreoeutheria
надразред:Laurasiatheria
грандразред:Хищници и люспеници (Ferae)
разред:Хищници (Carnivora)
Научно наименование
Bowdich, 1821
Обхват на вкаменелости
Хищници в Общомедия
[ редактиране ]

Хищниците (Carnivora) са разред, обединяващ над 260 вида плацентни бозайници с голямо разнообразие на форми и размери, физическа структура и начин на живот. Най-малкият сухоземен хищник е невестулката с дължина на тялото едва 11 cm и тегло до 25 грама, а мъжкият морски слон достига до 7 метра дължина и 4 тона тегло. Хищници наричаме всички животни, хранещи се с месо на други животни, но именно тези хищници днес заемат върха на хранителната верига по цял свят.

Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]

При цялото разнообразие на форми и размери, физическа структура и начин на живот, хищниците притежават някои общи черти, отличаващи ги от останалите бозайници. На първо място това са зъбите, приспособени за захапване и разкъсване на животинска плът. Кучешките зъби, дори при видовете, предпочитащи растителна храна, са винаги много добре развити, резците са малки, а кътните зъби имат остри режещи ръбове. Последният горен преден кътник и първият долен заден кътник имат най-големи размери, силни режещи ръбове и се наричат хищни или плътоядни зъби. С тях някои видове без затруднение чупят и най-здравите кости. При някои хищници от групата на Перконогите, като моржа например, тази диференциация на зъбите не е така ясно изразена, но така или иначе във връзка с водния си начин на живот Перконогите представляват изключение в много отношения. Като изключим тях, хищниците са стъпалоходещи, полустъпалоходещи или пръстоходещи с по 4 или 5 пръста на лапите, снабдени с остри здрави нокти. Както при човека очите им гледат напред и зрението им е бинокулярно.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Освен типични хищници, хранещи се изключително с месо, има и всеядни (мечки, енотови и др.), а голямата и червена панда са по-скоро растителноядни, но като цяло хищническата природа налага самостоятелно съществуване, макар и някои видове да ловуват на глутници или малки прайдове. Освен това повечето видове са по-скоро нощни ловци. Според предпочитаната от тях плячка и местообитанията си някои хищници са приспособени за лов на земята или в дупки под нея, други ловуват по дърветата, а трети, препитаващи се основно с риба, водят воден начин на живот.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло по отношение на размножаването хищниците не се отличават съществено от останалите плацентни бозайници, при все че всяка група или отделен вид има своите особености. Интересното е, че при мечките и най-вече поровите се наблюдава удължена бременност вследствие на т. нар. забавена имплантация или прикрепване на оплодените яйцеклетки към маточната стена, с което развитието на зародиша спира до момента, в който климатичните условия благоприятстват отглеждането на малки. Отново при поровите, но също и при котките се наблюдава и т. нар. предизвикана овулация, т.е. самата овулация настъпва не по презумпция в точно определен момент, но по-скоро в отговор на външни стимули като намиране на партньор, ухажване и полов акт. Така шансовете за зачеване се увеличават многократно, след като намирането на партньор може да се окаже трудно и да изисква време.

Хищниците раждат своите малки слепи, почти глухи и трудно подвижни, изцяло зависими от грижите на майката. Мъжките много рядко вземат участие в отглеждането на малките и дори често убиват не само чужди, но и собствените си малки.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Много от представителите на разреда са тясно свързани с човека по един или друг начин. Кучето например се смята за първото животно, опитомено от човека, за да помага в лова и да пази. После идва и домашната котка, съпътстваща човека от най-дълбока древност. Някои видове имат голямо стопанско значение заради ценните си кожи и в миналото са били безмилостно избивани. Освен това редица хищници се определят като вредители, защото понякога нападат домашни животни или защото някои хора продължават да вярват, че хищниците вредят на дивите популации животни, с които се хранят. Днес обаче знаем, че това не е така: дори на места, където в миналото хищниците са били избити, те се разселват отново от човека, за да се възстанови екологичното равновесие. В България повечето видове са защитени.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Разред Хищници

Филогения[редактиране | редактиране на кода]

Кладограма на разред хищници по Фин (2005).[1]

Carnivora
Feliformia

NimravidaeDinictis




Stenoplesictidae



PercrocutidaeDinocrocuta




Nandiniidae Two-spotted palm civet



Feloidea

PrionodontidaeSpotted linsang




Barbourofelidae



Felidae Wildcat




Viverroidea

Viverridae African civet


Herpestoidea

Hyaenidae Striped hyena




Herpestidae Banded mongoose



Eupleridae Falanouc







Caniformia

AmphicyonidaeYsengrinia americana



Canidae African golden wolf


Arctoidea


Hemicyonidae



Ursidae Asiatic black bear




Pinnipedia

EnaliarctidaeEnaliarctos mealsi




Phocidae Common seal




Otariidae California sea lion



Odobenidae Pacific walrus





Musteloidea

Ailuridae Red panda




Mephitidae Striped skunk




Procyonidae Common raccoon



Mustelidae European polecat









Източници[редактиране | редактиране на кода]