Бозайници в България

Списъкът включва бозайниците, местни и интродуцирани, срещащи се в диво състояние на територията на България. Те наброяват над 100 (по други сведения 95) вида, разделени в 7 разреда, 24 семейства и 52(56) рода. През историческо време от фауната на страната са изчезнали лъв, тур, зубър, бобър, рис, елен лопатар, безоаров козирог, сайга, европейска норка, хермелин и др. ^[1]^[2]

Забележка: Където не е отбелязано друго, източник за наименованието и наличието на съответните бозайници в България е „Фауна на България, т.27 Mammalia“.^[3]

Чифтокопитни[редактиране | редактиране на кода]

Разред Чифтокопитни (Artiodactyla)
Семейство Кухороги (Bovidae)
Род Бизони Bison	Зубър Европейски бизон	Bison bonasus	Уязвим	Видът е интродуциран през 1962 година в Ловно стопанство Воден.^[4]
Род Говеда Bos	Як Тибетски як	Bos grunniens	Уязвим	Видът е интродуциран в ловните стопанства Витиня до Ботевград и Кормисош край Лъки.^[4]
Род Кози Capra	Алпийски козирог	Capra ibex	Незастрашен	Видът е интродуциран в ловното стопанство Кормисош край Лъки.^[4]
Род Овце Ovis	Муфлон Овца	Ovis aries	Уязвим	Видът е интродуциран е в средата на 20 век на много места в страната.^[4]
Род Диви кози Rupicapra	Дива коза	Rupicapra rupicapra	Незастрашен	1700 екземпляра (1988) в изолирани находища, главно защитени територии, в Рила, Пирин, Родопите и Стара планина.
Семейство Еленови (Cervidae)
Род Сърни Capreolus	Сърна	Capreolus capreolus	Незастрашен	121 хиляди екземпляра (1992) в цялата страна.
Род Елени Cervus	Благороден елен	Cervus elaphus	Незастрашен	28 хиляди екземпляра (1992) в цялата страна.
Род Елени лопатари Dama	Елен лопатар	Dama dama	Незастрашен	Интродуциран е през 1904 година в ловното стопанство Кричим, след това е разселен на много места в страната. 5737 екземпляра (1986).
Семейство Свиневи (Suidae)
Род Свине Sus	Дива свиня	Sus scrofa	Незастрашен	49 хиляди екземпляра (1992) в цялата страна.

Хищници[редактиране | редактиране на кода]

Разред Хищници (Carnivora)
Семейство Коткови (Felidae)
Род Котки Felis	Дива котка Котка	Felis silvestris	Незастрашен	3700 – 4000 екземпляра (1993) в цялата страна, главно в горите в хълмисти и нископланински райони.
Семейство Кучеви (Canidae)
Род Кучета Canis	Чакал	Canis aureus	Незастрашен	Над 40 хиляди екземпляра (2015) в цялата страна.^[5]
Род Кучета Canis	Вълк	Canis lupus	Незастрашен	Над 1200 екземпляра (2015) главно в планински крайгранични райони.^[6]
Род Енотовидни кучета Nyctereutes	Енотовидно куче	Nyctereutes procyonoides	Незастрашен	Среща се рядко в равнините в цялата страна. Първите сведения от територията на България са от 1968 година, като се предполага, че се е разселил от Северна Добруджа.
Лисици Vulpes	Лисица	Vulpes vulpes	Незастрашен	53 хиляди екземпляра (1983) в цялата страна, с най-голяма плътност в Дунавската равнина.
Семейство Порови (Mustelidae)
Род Видри Lutra	Видра	Lutra lutra	Почти застрашен	1000 – 1400 екземпляра (1993) в цялата страна, с изключение на североизточните райони.
Род Белки Martes	Белка Бялка	Martes foina	Незастрашен	32 хиляди екземпляра (1986) в цялата страна.
Род Белки Martes	Златка	Martes martes	Незастрашен	3000 екземпляра (1986) в цялата страна.
Род Язовци Meles	Язовец Борсук	Meles meles	Незастрашен	30 хиляди екземпляра (1986) в цялата страна.
Род Порове Mustela	Степен пор	Mustela eversmannii	Незастрашен	Много рядък, в Североизточна България.
	Невестулка	Mustela nivalis	Незастрашен	В цялата страна.
	Черен пор	Mustela putorius	Незастрашен	В цялата страна.
Род Пъстри порове Vormela	Пъстър пор	Vormela peregusna	Уязвим	В изолирани находища, главно в Източна България.
Семейство Същински тюлени (Phocidae)
Род Тюлени монаси Monachus	Тюлен монах Средиземноморски тюлен монах	Monachus monachus	Критично застрашен	2 – 3 възрастни екземпляра (1993) в района на Царево и Резово.
Семейство Мечки (Ursidae)
Род Мечки Ursus	Кафява мечка	Ursus arctos	Незастрашен	1000 – 1050 екземпляра (2010) в Средна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин и Западните Родопи.

Китоподобни[редактиране | редактиране на кода]

Разред Китоподобни (Cetacea)
Семейство Делфинови (Delphinidae)
Род Обикновени делфини Delphinus	Обикновен делфин Белокоремен делфин	Delphinus delphis	Незастрашен	В Черно море.
Род Афалини Tursiops	Афала Афалина Пъхтун	Tursiops truncatus	Незастрашен	В Черно море.
Семейство Морски свине (Phocoenidae)
Род Морски свине Phocoena	Морска свиня Муткур Муткуп	Phocoena phocoena	Незастрашен	В Черно море.

Прилепи[редактиране | редактиране на кода]

Разред Прилепи (Chiroptera)
Семейство Булдогови прилепи (Molossidae)
Род Tadarida	Булдогов прилеп	Tadarida teniotis	Незастрашен	В южните части на страната.
Семейство Подковоносови (Rhinolophidae)
Род Подковоноси Rhinolophus	Средиземноморски подковонос	Rhinolophus blasii	Почти застрашен	В цялата страна, с по-голяма концентрация в южните райони.
	Южен подковонос	Rhinolophus euryale	Почти застрашен	В цялата страна, най-често в карстови райони с надморска височина до 1000 m.
	Голям подковонос	Rhinolophus ferrumequinum	Незастрашен	В цялата страна.
	Малък подковонос	Rhinolophus hipposideros	Незастрашен	В цялата страна.
	Подковонос на Мехели	Rhinolophus mehelyi	Уязвим	Среща се рядко, главно в райони с малка надморска височина.
Семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
Род Широкоухи прилепи Barbastella	Широкоух прилеп	Barbastella barbastellus	Почти застрашен	Среща се рядко, главно в гористи местности в планините.
Род Полунощни прилепи Eptesicus	Северен полунощен прилеп	Eptesicus nilssonii	Незастрашен	Известен е един екземпляр, открит мъртъв при Рибните езера през 1980 година.
Род Полунощни прилепи Eptesicus	Полунощен прилеп	Eptesicus serotinus	Незастрашен	Единични находища, разпръснати в цялата страна.
Род Hypsugo	Прилеп на Сави	Hypsugo savii	Незастрашен	В цялата страна, най-често в карстови райони.
Род Дългокрили прилепи Miniopterus	Дългокрил прилеп	Miniopterus schreibersii	Незастрашен	В цялата страна, най-често в близост до пещери.
Род Нощници Myotis	Южен мустакат нощник	Myotis aurascens	Незастрашен	В цялата страна, главно в планините.
	Дългоух нощник Бехщайнов нощник	Myotis bechsteinii	Уязвим	Среща се рядко, главно в равнинните и хълмисти области.
	Остроух нощник	Myotis blythii	Незастрашен	В цялата страна до надморска височина от 1400 m, най-често в карстови райони.
	Нощник на Брант	Myotis brandtii	Незастрашен	Главно в планински райони (Родопите, Стара планина).
	Дългопръст нощник	Myotis capaccinii	Уязвим	Главно в карстови райони с надморска височина до 400 m.
	Езерен нощник	Myotis dasycneme	Почти застрашен	Регистриран е веднъж с ултразвуков детектор край река Дунав.
	Воден нощник	Myotis daubentonii	Незастрашен	Среща се рядко, главно в планински местности.
	Трицветен нощник	Myotis emarginatus	Незастрашен	В цялата страна.
	Голям нощник	Myotis myotis	Незастрашен	В карстови райони в цялата страна, до 1200 m надморска височина; един от най-разпространените пещерни прилепи.
	Мустакат нощник	Myotis mystacinus	Незастрашен	В цялата страна.
	Натереров нощник Нощник на Натерер	Myotis nattereri	Незастрашен	Среща се рядко, главно в планински райони.
Род Вечерници Nyctalus	Голям вечерник	Nyctalus lasiopterus	Незастрашен	Среща се рядко, в няколко отделни находища в Странджа и Рила.
	Малък вечерник	Nyctalus leisleri	Незастрашен	Среща се в цялата страна, макар и рядко.
	Ръждив вечерник Обикновен вечерник	Nyctalus noctula	Незастрашен	Един от най-често срещаните прилепи, главно в широколистни гори в равнините.
Род Прилепчета Pipistrellus	Средиземноморско прилепче	Pipistrellus kuhlii	Незастрашен	Само в две находища – при Петрич и Русе.
	Прилепче на Натузий	Pipistrellus nathusii	Незастрашен	Среща се много рядко, на места, разпръснати из цялата страна.
	Кафяво прилепче	Pipistrellus pipistrellus	Незастрашен	Среща рядко, но на почти цялата територия на страната.
Род Дългоухи прилепи Plecotus	Кафяв дългоух прилеп	Plecotus auritus	Незастрашен	Само във високите планини при надморска височина над 1100 m.
Род Дългоухи прилепи Plecotus	Сив дългоух прилеп	Plecotus austriacus	Незастрашен	В цялата страна, предимно в равнините.
Род Кожовидни прилепи Vespertilio	Двуцветен кожовиден прилеп	Vespertilio murinus	Незастрашен	В цялата страна.

Насекомоядни[редактиране | редактиране на кода]

Разред Насекомоядни (Insectivora)
Семейство Таралежови (Erinaceidae)
Род Таралежи Erinaceus	Източноевропейски таралеж Северен белогръд таралеж	Erinaceus roumanicus	Незастрашен	В цялата страна, до 1800 m надморска височина.^[7]
Семейство Земеровкови (Soricidae)
Род Белозъбки Crocidura	Белокоремна белозъбка	Crocidura leucodon	Незастрашен	В цялата страна до надморска височина около 1000 m.
Род Белозъбки Crocidura	Малка белозъбка	Crocidura suaveolens	Незастрашен	В цялата страна, по-често в равнините.
Род Водни земеровки Neomys	Малка водна земеровка	Neomys anomalus	Незастрашен	Главно в Южна България.
Род Водни земеровки Neomys	Голяма водна земеровка	Neomys fodiens	Незастрашен	Главно в планините.
Род Кафявозъбки Sorex	Обикновена кафявозъбка	Sorex araneus	Незастрашен	В цялата страна, значително по-често в планинските райони.
Род Кафявозъбки Sorex	Малка кафявозъбка	Sorex minutus	Незастрашен	В цялата страна, по-често в планинските райони.
Род Многозъби белозъбки Suncus	Етруска земеровка Етруска белозъбка	Suncus etruscus	Незастрашен	Главно около езерата и крайбрежните райони в Бургаско.
Семейство Къртицови (Talpidae)
Род Къртици Talpa	Европейска къртица	Talpa europaea	Незастрашен	В цялата страна.
Род Къртици Talpa	Средиземноморска къртица	Talpa levantis	Незастрашен	Един екземпляр, открит през 2000 година в местността Силистар.

Зайцевидни[редактиране | редактиране на кода]

Разред Зайцевидни (Lagomorpha)
Семейство Зайцови (Leporidae)
Род Зайци Lepus	Див заек	Lepus europaeus	Незастрашен	В цялата страна.
Род Зайци подземници Oryctolagus	Заек подземник	Oryctolagus cuniculus	Почти застрашен	Интродуциран на остров Свети Иван.

Гризачи[редактиране | редактиране на кода]

Разред Гризачи (Rodentia)
Семейство Хомякови (Cricetidae)
Род Водни полевки Arvicola	Воден плъх	Arvicola amphibius	Незастрашен
Род Снежни полевки Chionomys	Снежна полевка	Chionomys nivalis	Незастрашен
Род Хомячета Cricetulus	Сиво хомяче Малък хомяк	Cricetulus migratorius	Незастрашен
Род Хомяци Cricetus	Обикновен хомяк Голям хомяк	Cricetus cricetus	Незастрашен
Род Средни хомяци Mesocricetus	Черногръд хомяк Среден хомяк Добруджански хомяк	Mesocricetus newtoni	Почти застрашен
Род Сиви полевки Microtus	Сива полевка Обикновена полевка	Microtus arvalis	Незастрашен
	Гюнтерова полевка	Microtus guentheri	Незастрашен
	Подземна полевка	Microtus subterraneus	Незастрашен
Род Горски полевки Myodes	Ръждива горска полевка	Myodes glareolus	Незастрашен
Род Ондатри Ondatra	Ондатра	Ondatra zibethicus	Незастрашен	Интродуциран вид.
Семейство Тушканчикови (Dipodidae)
Род Същински скачащи мишки Sicista	Степна скачаща мишка	Sicista subtilis	Незастрашен	Само два екземпляра, последният е открит през 1954 година край Генерал Тошево.
Семейство Сънливцови (Gliridae)
Род Горски сънливци Dryomys	Горски сънливец	Dryomys nitedula	Незастрашен	В цялата страна.
Род Обикновени сънливци Glis	Обикновен сънливец	Glis glis	Незастрашен	В цялата страна.
Род Лешникови сънливци Muscardinus	Лешников сънливец	Muscardinus avellanarius	Незастрашен	В цялата страна.
Род Мишевидни сънливци Myomimus	Мишевиден сънливец	Myomimus roachi	Уязвим	В югоизточната част на страната.
Семейство Мишкови (Muridae)
Род Полски мишки Apodemus	Полска мишка	Apodemus agrarius	Незастрашен
	Жълтогърла горска мишка	Apodemus flavicollis	Незастрашен
	Скална мишка	Apodemus mystacinus	Незастрашен
	Обикновена горска мишка	Apodemus sylvaticus	Незастрашен
	Малка горска мишка Уралска мишка	Apodemus uralensis	Незастрашен
Род Малки мишки Micromys	Оризищна мишка	Micromys minutus	Незастрашен	Главно в равнините.
Род Домашни мишки Mus	Македонска мишка	Mus macedonicus	Незастрашен
	Домашна мишка	Mus musculus	Незастрашен
	Степна мишка	Mus spicilegus	Незастрашен
Род Плъхове Rattus	Сив плъх	Rattus norvegicus	Незастрашен
Род Плъхове Rattus	Черен плъх	Rattus rattus	Незастрашен
Семейство Нутриеви (Myocastoridae)
Род Нутрии Myocastor	Нутрия	Myocastor coypus	Незастрашен
Семейство Катерицови (Sciuridae)
Род Лалугери Spermophilus	Лалугер Суек	Spermophilus citellus	Уязвим	В цялата страна, главно в равнините.
Род Катерици Sciurus	Катерица	Sciurus vulgaris	Незастрашен	В цялата страна.
Семейство Слепи кучета (Spalacidae)
Род Същински слепи кучета Spalax	Планинско сляпо куче	Spalax leucodon	Недостатъчно данни	В цялата страна.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Боев, З. 1982. Обедняване на Балканската бозайна фауна в историческата епоха. – Природа, БАН, 3: 42 – 47.
↑ Боев, З. 2013. Изчезнали бозайници от България. – Природа, БАН, 4: 76 – 82.
↑ Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1.
↑ ^а ^б ^в ^г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 83 – 84.
↑ (https://dariknews.bg/novini/biznes/populaciqta-na-vylci-i-chakali-raste-v-stranata-navlizat-i-risove-1420320)
↑ (https://dariknews.bg/novini/biznes/populaciqta-na-vylci-i-chakali-raste-v-stranata-navlizat-i-risove-1420320)
↑ Erinaceus roumanicus (Barrett, 1900). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

[1] Боев, З. 1982. Обедняване на Балканската бозайна фауна в историческата епоха. – Природа, БАН, 3: 42 – 47.

[2] Боев, З. 2013. Изчезнали бозайници от България. – Природа, БАН, 4: 76 – 82.

[3] Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1.

[ФБ_интродуцирани-4] а ^б ^в ^г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 83 – 84.

[5] (https://dariknews.bg/novini/biznes/populaciqta-na-vylci-i-chakali-raste-v-stranata-navlizat-i-risove-1420320)

[6] (https://dariknews.bg/novini/biznes/populaciqta-na-vylci-i-chakali-raste-v-stranata-navlizat-i-risove-1420320)

[7] Erinaceus roumanicus (Barrett, 1900). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]