Див заек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Див заек
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Зайцевидни (Lagomorpha)
семейство:Зайцови (Leporidae)
род:Зайци (Lepus)
подрод:Eulagos
вид:Див заек (L. europaeus)
Научно наименование
Pallas, 1778
Разпространение
Див заек в Общомедия
[ редактиране ]
Lepus europaeus

Дивият заек (Lepus europaeus) е вид средно голям бозайник от семейство Зайцеви (Leporidae). Разпространен е в по-голямата част от Европа, включително в България, както и в части от Близкия изток и Централна Азия. Пренесен е от човека в някои области на Америка, Австралия и Океания.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото на дивия заек е до 68 cm, на опашката — до 8 cm. Масата му достига до около 5 kg. Предните му крака са с дължина до 20 cm, а задните достигат до 35 cm и са пригодени за скачане. Козината е от ръждивокафява до сивокафява, на корема е бяла. Заекът е предимно нощно животно, храната му е растителна.

Главата му е издължена и леко сплесната отстрани. Очите са големи, изпъкнали и са разположени странично. Цветът им е от жълтеникав до оранжев. Слухът на заека е изключителен. Той твърде често спира, за да се ослушва, като вдига глава, изправя уши и застива така. Предните крака на дивия заек са доста по-къси от задните и завършват с малки лапи с 5 пръста, с възглавнички и остри нокти, които достигат дължина от 1 cm до 2 cm с малки изключения при други видове. Задните му крайници са значително по-дълги и имат по 4 пръста на лапа, като стъпалото им е поне 3-4 пъти по-дълго в сравнение с предното. Скоростта на животното достига 60-70 km/h. Опашката е тъмна отгоре и бяла от долната си страна. Живее 10 години.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Дивите зайци се размножават до 2пъти в годината, като броят на малките в котило е обикновено 2-3, а в летните котила — от 3 до 5, че и повече. Бременността трае от 45-48 дни. Малките се раждат с отворени очи. Те могат да ядат още от първия ден. Малките на европейския заек се раждат напълно окосмени и дори 1 час след раждането им те могат да бягат, а след месец започват самостоятелен живот. В първото (мартенско) котило се раждат обикновено по 1-2 зайчета, но в по-късните – по 3-4. Късните есенни котила също са с по 2 зайчета. Редки изключения са и котила с по 5-8 зайчета.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Дивият заек днес обитава почти цялата територия на Европа, като на север ареалът му стига почти Полярния кръг. На юг диви зайци има и в Северна Африка. В Азия те заемат обширна територия чак до Казахстан. В България те се срещат из цялата страна, при това от нивото на морето чак до високите части на планините

Заекът в българските народни вярвания[редактиране | редактиране на кода]

В българските народни вярвания заекът се смята за демонично животно — вярва се, че върху гърба му язди дяволът. Ако заек пресече пътя на човек, то той трябва да се върне обратно или ако работата му е неотложна, трябва да удари коляното си с бял камък и тогава да продължи, защото иначе го чакат беди. На бременна жена не се разрешава да яде заешко месо, за да не се роди детето ѝ с т. нар. заешка уста.

В чест на зайците в Източна Тракия се почитат първите два или три дни от февруари, наречени Сечко-Дечко или денят след Димитровден —- Зайковден.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lepus europaeus (Pallas, 1778). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Боев, Н. 1955. Див заек. – Лов и рибарство, 1-2: 15.